Кога продажбата на един актив от портфейла е правилно решение?

Може да има много причини да обмислите продажба на акция на компания, която притежавате. Традиционно е схващането, че правилния момент за продажбата на една компания от портфейла Ви е „никога“. Поне на такова мнение е гениалният Уорън Бъфет.
И все пак, докато Бъфет може да си позволи да гледа, как пазара, или портфейла му падат с 20%, индивидуалните инвеститори, особено тези които търгуват с ливъридж, не могат да си позволят подобен лукс.
Ето защо, за инвеститорите въпроса кога да продават компании от портфейла си, може да е критичен!
Добре е да пропускате волатилни времена и периоди на корекция. Ето защо, когато една компания, е достигнала предварително определения таргет, когато сте се сдобивали с нея, може би не е лош момент, да се замислите, за нейната продажба, или поне за частично закриване.
Друга причина, може да бъде понижение с определен процент, от постигнатия връх, или достигнатото ниво, което сте си определили за ограничаване на загубата. Важно е, когато цената на един актив, достигне тези нива, да не се подавате на емоции, като алчност, или страх и да бъдете дисциплинирани. Важно е, да спазвате предварително начертания план.
Какво може да се случи, когато една акция, достигне предварително поставения от Вас ценови таргет? Много инвеститори, изпадат в състоянието на „замъглена преценка“ и започват да очакват вечно и нереалистично, по-нататъшно поскъпване на актива.
В този случай, психиката им е замъглена от алчност. Това е напълно противоположното усещане, на състоянието при което акциите на закупената от тях компания, се понижат под цената на която са ги купили, но инвеститорите, подвластни на страх ги закриват, макар и таргета им за ограничаване на загубата да не е достигнат.
Каква е другата често срещана инвеститорска грешка, като в основата й отново е психологията на трейдинга? Това е момента, когато акциите на компания, или друг актив от портфейла им, достигне предварително определения таргет за ограничаване на загубата, но те вместо да закрият позицията и да „осчетоводят“ приемлива загуба, махат стопа си. Така остават открити, за „вечно поевтиняване“ на актива и непреодолими по размер загуби.
И макар, понякога да имат късмет и актива да се връща в желаната от тях посока, това поведение се повтаря до момента, в който инвеститорите не се окажат прави и пробива на нивото за ограничаване на загуба, не бъде последван от по-нататъшно силно движение в негативна посока, докато не бъдат разорени.