Коя централна банка, може да рестартира програмата си за стимули?

Тази седмица, започва дългоочакваната среща на централните банкери в САЩ. И определено се заформя война, за която не очаквайте да прочетете в медиите. Войната ще е за повишаване, или поне запазване на публичното доверие. В свят на минимална промяна на валутите, надеждността е новото злато.

Именно проблемът с доверието е свързан с всички тези приказки за излизане, намаляване на стимулите, нормализиране на лихвената политика. Централните банки продължават да изкупуват собствените си облигации, както и други активи. Те обаче, не могат да правят това до безкрай.

И когато приключат с покупките, ще трябва някой друг да ги замести в този процес. А инвеститорите, няма да купуват облигации, когато им липсва доверие и увереност в надеждността и прозрачността на централната банка, която стои зад тези книжа.

Разбира се, основополагащо е правилото, че слабата валута е добра за износа. До известна степен това е така. Но въпроса е, колко слаба е една валута. Също така другие въпрос е доколко прекомерната слабост на една валута, носи позитиви за нацията и какви са негативите й. Например, ако се погледне към Зимбабве, ще се види, че слабата валута в страната не помага. Там проблемът е, че инвеститорите нямат вече доверие в самата валута и финансовата институция, която стои зад нея.

Така, че границата е много тънка, според експертите и има определена слабост, която не бива да се преминава, защото ползите от това, започват да стават по-малко от вредите.

Така, че централните банки, трябва не само да се стремят да отслабват валутите си, но също така да запазят и авторитета си и да се смятат от инвеститорите, като надеждни и прозрачни в политиките си.

Покупките на облигации пък, трябва да започне постепенно да се връща към ръцете на частните инвеститори, където им е мястото. И някои централни банки, са по-добре позиционирани от други.

Най-напред в процеса е Фед, откъдето първи прекратиха с програмата си за обратно изкупуване на активи. От там провишават лихвите, като имат план за „изход“, както и евентуално за намаляване на рекордния баланс. Защото ако балансът не бъде намален, ръцете на Фед ще са завързани при потенциална следваща финансова криза и нужда от намеса, по подобие на кризата от преди 9 години.

Тези които си мислят обаче, че ЕЦБ изостава най-много от Фед, в среда в която все още изкупуват обратно облигации, може би грешат. Макар централната банка на Великобритания да спря с политиката си на обратно изкупуване на облигации преди известно време, според някои анализатори, може да се наложи да рестартира програмата си след известно време. Особено, ако страната изпадне в рецесия, следствие на излизането си от ЕС.